Уредниците в отделите „Нова история на България“ Милен Вълчев и на „Най- нова история на България“ д-р Веселина Узунова в Регионалния исторически музей на Хасково представиха най-новото издание на музея – „Дарителство и благотворителност в България-традиция и съвременност“. Сборникът съдържа доклади, представени на Националната научна конференция, посветена на 80-годишнина от дарението на най-големите благодетели на Хасково Стойчо и Кица Марчеви, която се проведе в областния град през април 2023 година. Има три изследвания на автори, свързани с Хасково - Симеон Тончев, д-р Веселина Узунова и Милен Вълчев.

Изданието е бутиково с тираж от само сто екземпляра. Финансирането му е по програма на Община Хасково за подпомагане на културни инициативи. В подготовката по издаването му екипът на РИМ - Хасково е подкрепен от Института за историчес

Литературоведи, студенти, ученици, учители и всички, интересуващи се от чешка поезия, могат да четат онлайн хиляди стихотворения на чешки автори от 19-и и началото на 20-и век в база данни, достъпна през Чешката електронна библиотека, съобщи „Ческе новини“.

Благодарение на употребата на изкуствен интелект (ИИ), новият уебпортал за поезия предлага и други функции, обяви Ленка Патокова от Института за чешка литература към Чешката академия на науките, инициатор на проекта.

Чешката електронна библиотека предлага над поетични книги от 748 автори. За събирането на материалите в уебпортала Институтът по литература работи съвместно с Катедрата по приложна математика към Факултета по информационни технологии на Чешкия технически университет.

Идеята за база данни с чешка поезия е на Института по чешка литература и възниква в средата на 90-те години на миналия

Център за книгата и департамент „Философия и социология“ на Нов български университет (НБУ) представят сборника „Векът на херменевтиката“ (съставителство, предговор и научна редакция на Христо Гьошев) - на 26 ноември, в книжарницата на корпус I в НБУ, съобщиха от екипа на висшето училище.

Събитието е с модератор д-р Владимир Маринов , а участници са почетен проф. д-р Васил Гарнизов, почетен проф. д-р Христо Тодоров и съставителят на сборника доц. д-р Христо Гьошев. 

Следва пълният текст на интервюто:

Какви истории, събития и факти събира книгата „Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия“?

- Това е животът на един полярен изследовател и то не целият живот, това, което съм преживял като учен, ученик, студент, моите експедиции не само в Антарктика, но и по други краища на света. Общо взето - един нерегулярен живот, който е само на път. Неслучайно казвам, че животът ми преминава по летища и пристанища. Доста пъстър житейски път. Книгата е с продължение, защото продължават полярните изследвания, в които аз участвам като ръководител на българските антарктически експедиции. През февруари заминавам отново за Антарктида, така че това е един път, изпълнен с много пречки, трудности, но и удовлетвореност от това, което съм постигнал за страната ни.

Как работихте с Иглика Трифонова по това издание?

- Много дълго. И Иглика Трифонова е полярен изследовател, има доста експедиции зад гърба си и ме гонеше непрекъснато да направим такава книга, но аз казах, че все пак не съм умрял, за да ми правят автобиографична книга. После видях, че е пълно по книжарниците и по рафтовете с автобиографии на кой ли не, на Христо Стоичков, на артисти, на писатели, на общественици, така че си казах - ето, нека да има една автобиография на един учен. Учените обикновено не са във фокуса на медиите, досега за учен не е имало, затова се съгласих, все пак да се разбере как може да мине животът на един учен и изследовател. Иглика Трифонова вземаше основно интервюта от мен, навсякъде, където сме заедно - и по самолети, и в полярната ни база, където сме пътували. Голяма част от страниците са написани от мен лично. Тя събираше интервюта и от хора, които са работили с мен. Книгата е съвместен труд, като двигателят да бъде написан беше Иглика Трифонова.

Как автобиографичното, биографичното и пътеписното начало съжителстват в книгата?

- Повече е автобиографичното. Пътеписи за Антарктида има много. Много от моите колеги, които са ходили там, са писали пътеписи. Те са и писатели, разбира се. Има един пътепис от Людмила Филипова, който написа, след като тя беше на Антарктида. Има пътепис на Боян Биолчев „Окото на Космоса", който е доста оригинален и е от много добрите книги, които са правени за Антарктида и за впечатленията от нея. Така че такива книги има, обикновено са доста тънички, леко се четат, но те са писани по един тертип - с тръгване от София, преминаване през Южна Америка, стигане на базата на Антарктида, животът на базата там и обратния път. „Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия“ проследява не едно пътешествие и пътуване до българската полярна база, а моя житейски път.

Към какви читатели е насочена книгата и може ли да бъде разбрана и оценена от непрофесионална публика без специализирани познания по геология и география?

- Разбира се, вътре няма нито един странен термин, който няма да бъде разбран от човек, който не се занимава с наука и научни изследвания. Книгата е предназначена за най-широк кръг читатели, даже на възраст от 15 години до дълбока пенсионна възраст.

Как ви спечели Антарктика и защо се връщате винаги към нея?

- Спечели ме още от първия път с нейната чистота, с любовта на хората, които са там, които си помагат и не могат един без друг. Там няма пари, няма банки, няма магазини. Хората живеят много простичко, много душевно, живеят с чувства, и именно този живот, който аз считам, че е по-добрият живот, мисля че е животът на бъдещето. Там няма войни, няма политически партии. Така че се живее много по-леко, въпреки че условията са много по-тежки и нямаш понякога елементарни условия за хигиена и уют, с които сме свикнали в нормалния свят, както го наричаме ние. За мен нормалният свят е оттатък пролива на Дрейк.

Къде стои България днес сред страните, изследващи Антарктида?

- Тя управлява една десета част от нашата планета, заедно с 28 държави. Като тук са най-богатите и развити държави от цял свят, като САЩ, Китай, Япония, Австралия, която богата държава се сетим, тя е вътре в този привилегирован клуб, който управлява този континент по един специфичен договор - Антарктическият договор, който няма аналог в световното право, той е уникален и управлява цял един континент, който е много богат на природни ресурси, на полезни изкопаеми. Той неминуемо ще се отплаща на тези, които са там. В момента държавите, които управляват континента, включително и България, хвърлят стотици милиони долари всяка година. Да вземем например Полша, която строи нова база за 20 милиона евро. Испания пусна тази година във вода на път за Антарктида нов ледоразбивач, който струва 70 милиона евро. Така че виждаме какви инвестиции влагат държавите в изучаването на този континент. Те не са глупави държави. Те са силни и велики, защото знаят как се харчат пари.

Кога ще тръгне следващата българска полярна експедиция към Антарктида?

- Експедицията тръгва още на 7 ноември, след броени дни. Нашият кораб "Св. св. Кирил и Методой" тръгва от пристанище Варна в посока към остров Ливингстън. Аз ще пътувам към Антарктида през февруари.

Както съобщихме, проф. Пимпирев ще гостува заедно с Иглика Трифонова в Шумен на 24 октомври за представяне на книгата „Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия“. В Народно читалище „Добри Войников – 1856“ проф. Пимпирев и Иглика Трифонова ще се срещнат с възпитаници на шуменски училища, а по-късно в Регионалната библиотека "Стилиян Чилингиров" ще се състои среща с шуменската общественост.

Книгата “Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия” беше представена във Франкфурт на най-големия книжен панаир в света, съобщиха от Българския антарктически институт.