Антарктическият стопаджия Христо Пимпирев (интервю)
Книгата „Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия“ е предназначена за най-широк кръг читатели, на възраст от 15 години до дълбока пенсионна възраст, каза в интервю българският полярен учен и ръководител на антарктически експедиции проф. Христо Пимпирев. Книгата е с продължение, защото продължават полярните изследвания, в които той участва, тя проследява не едно пътешествие и пътуване до българската полярна база, а житейския път, добави полярният изследовател. Проф. Пимпирев каза, че Антарктида го е спечелила от първия път със своята чистота, с любовта на хората, които са там, които си помагат и не могат един без друг. "Там няма пари, няма банки, няма магазини. Хората живеят много простичко, много душевно, живеят с чувства и именно този живот, който аз считам, че е по-добрият живот, мисля, че е животът на бъдещето", каза още той и подчерта, че в момента държавите, които управляват Антарктида, включително и България, инвестират стотици милиони долари всяка година. Следва пълният текст на интервюто: Какви истории, събития и факти събира книгата „Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия“? - Това е животът на един полярен изследовател и то не целият живот, това, което съм преживял като учен, ученик, студент, моите експедиции не само в Антарктика, но и по други краища на света. Общо взето - един нерегулярен живот, който е само на път. Неслучайно казвам, че животът ми преминава по летища и пристанища. Доста пъстър житейски път. Книгата е с продължение, защото продължават полярните изследвания, в които аз участвам като ръководител на българските антарктически експедиции. През февруари заминавам отново за Антарктида, така че това е един път, изпълнен с много пречки, трудности, но и удовлетвореност от това, което съм постигнал за страната ни. Как работихте с Иглика Трифонова по това издание? - Много дълго. И Иглика Трифонова е полярен изследовател, има доста експедиции зад гърба си и ме гонеше непрекъснато да направим такава книга, но аз казах, че все пак не съм умрял, за да ми правят автобиографична книга. После видях, че е пълно по книжарниците и по рафтовете с автобиографии на кой ли не, на Христо Стоичков, на артисти, на писатели, на общественици, така че си казах - ето, нека да има една автобиография на един учен. Учените обикновено не са във фокуса на медиите, досега за учен не е имало, затова се съгласих, все пак да се разбере как може да мине животът на един учен и изследовател. Иглика Трифонова вземаше основно интервюта от мен, навсякъде, където сме заедно - и по самолети, и в полярната ни база, където сме пътували. Голяма част от страниците са написани от мен лично. Тя събираше интервюта и от хора, които са работили с мен. Книгата е съвместен труд, като двигателят да бъде написан беше Иглика Трифонова. Как автобиографичното, биографичното и пътеписното начало съжителстват в книгата? - Повече е автобиографичното. Пътеписи за Антарктида има много. Много от моите колеги, които са ходили там, са писали пътеписи. Те са и писатели, разбира се. Има един пътепис от Людмила Филипова, който написа, след като тя беше на Антарктида. Има пътепис на Боян Биолчев „Окото на Космоса", който е доста оригинален и е от много добрите книги, които са правени за Антарктида и за впечатленията от нея. Така че такива книги има, обикновено са доста тънички, леко се четат, но те са писани по един тертип - с тръгване от София, преминаване през Южна Америка, стигане на базата на Антарктида, животът на базата там и обратния път. „Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия“ проследява не едно пътешествие и пътуване до българската полярна база, а моя житейски път. Към какви читатели е насочена книгата и може ли да бъде разбрана и оценена от непрофесионална публика без специализирани познания по геология и география? - Разбира се, вътре няма нито един странен термин, който няма да бъде разбран от човек, който не се занимава с наука и научни изследвания. Книгата е предназначена за най-широк кръг читатели, даже на възраст от 15 години до дълбока пенсионна възраст. Как ви спечели Антарктика и защо се връщате винаги към нея? - Спечели ме още от първия път с нейната чистота, с любовта на хората, които са там, които си помагат и не могат един без друг. Там няма пари, няма банки, няма магазини. Хората живеят много простичко, много душевно, живеят с чувства, и именно този живот, който аз считам, че е по-добрият живот, мисля че е животът на бъдещето. Там няма войни, няма политически партии. Така че се живее много по-леко, въпреки че условията са много по-тежки и нямаш понякога елементарни условия за хигиена и уют, с които сме свикнали в нормалния свят, както го наричаме ние. За мен нормалният свят е оттатък пролива на Дрейк. Къде стои България днес сред страните, изследващи Антарктида? - Тя управлява една десета част от нашата планета, заедно с 28 държави. Като тук са най-богатите и развити държави от цял свят, като САЩ, Китай, Япония, Австралия, която богата държава се сетим, тя е вътре в този привилегирован клуб, който управлява този континент по един специфичен договор - Антарктическият договор, който няма аналог в световното право, той е уникален и управлява цял един континент, който е много богат на природни ресурси, на полезни изкопаеми. Той неминуемо ще се отплаща на тези, които са там. В момента държавите, които управляват континента, включително и България, хвърлят стотици милиони долари всяка година. Да вземем например Полша, която строи нова база за 20 милиона евро. Испания пусна тази година във вода на път за Антарктида нов ледоразбивач, който струва 70 милиона евро. Така че виждаме какви инвестиции влагат държавите в изучаването на този континент. Те не са глупави държави. Те са силни и велики, защото знаят как се харчат пари. Кога ще тръгне следващата българска полярна експедиция към Антарктида? - Експедицията тръгва още на 7 ноември, след броени дни. Нашият кораб "Св. св. Кирил и Методой" тръгва от пристанище Варна в посока към остров Ливингстън. Аз ще пътувам към Антарктида през февруари. Както съобщихме, проф. Пимпирев ще гостува заедно с Иглика Трифонова в Шумен на 24 октомври за представяне на книгата „Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия“. В Народно читалище „Добри Войников – 1856“ проф. Пимпирев и Иглика Трифонова ще се срещнат с възпитаници на шуменски училища, а по-късно в Регионалната библиотека "Стилиян Чилингиров" ще се състои среща с шуменската общественост. Книгата “Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия” беше представена във Франкфурт на най-големия книжен панаир в света, съобщиха от Българския антарктически институт.
|
|
Експресивно
Светлозар Желев и Роузи Голдсмит обсъдиха българската сатира на Лондонския панаир на книгата
На Лондонския панаир на книгата, Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата, представи антологията „От Алеко до Алек“, съставена от Михаил Вешим. Събитието, проведено под ръководството на британската журналистка Роузи Голдсмит, акце ...
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Гадателката от Версай: Тайните на ясновидката, която предсказа съдбата на Франция
"Гадателката от Версай" (оригинално заглавие "The Tarot Reader of Versailles") е новият роман на Аня Бергман, вдъхновен от живота на Мари Анн Аделаид Ленорман (1772–1843), известна френска ясновидка при двора на Мария Антоанета. Авторката е прекарала год ...
Добрина Маркова
|
Цветозар Цаков - как сънищата променят нашето възприятие за света
Валери Генков
|
Експресивно
Истината не е цяла, когато всеки я разказва различно“ – загадката в „Момичето колибри“
"Момичето колибри" е роман, написан от Криша Скайс, който предлага уникален поглед върху един фантастичен свят, вдъхновен от предколумбовата култура. Сюжетът е наситен с древни символизми и мистерии, които предизвикват читателя да се потопи в един свят, изпълн ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Когато мъглата се издига, историята започва да се разказва отново…
В началото на XX век, много писателки, въпреки успеха си, са забравени поради модни тенденции, редакционни решения и предразсъдъци, свързани с пола. Сред тях е Лина Петравале (Lina Pietravalle), която е оставила значителен отпечатък в литературата на Молизе. Н ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Как автентичността на древногръцките статуи предизвиква неодобрение сред зрителите
В продължение на стотици години почти всички представяния на древногръцки и римски мраморни статуи са показвали тяхната чисто бяла повърхност. Днес обаче е ясно, че много от тези статуи първоначално са били ярко боядисани. Социологът Фиона Роуз-Грийнланд изсле ...
Ангелина Липчева
|
Подиум на писателя
След терористичните атаки 9/11 в Ню Йорк, на борда на лукса всички са сами
Валери Генков
|
Златното мастило
Вечер на поезията и музиката в Габрово - как младите творци ще представят своето изкуство
Ангелина Липчева
|
В Габрово ще се проведе вечер на поезията и музиката, посветена на Световния ден на поезията. Събитието, организирано от Младежкия център и клуба на любителите на книгите „Книжни червеи“, ще събере млади поети и музиканти, които ще имат възможността да представят своето творчество пред публика.
Според информация от Донка Христова, младежки работник в институцията, след събитието стихо ...
|
На бюрото
Ако суфражетките не бяха дали този глас, как щяхме да живеем днес
Ангелина Липчева
|
|
14:14 ч. / 23.10.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 3070 |
|
Книгата „Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия“ е предназначена за най-широк кръг читатели, на възраст от 15 години до дълбока пенсионна възраст, каза в интервю българският полярен учен и ръководител на антарктически експедиции проф. Христо Пимпирев.
Книгата е с продължение, защото продължават полярните изследвания, в които той участва, тя проследява не едно пътешествие и пътуване до българската полярна база, а житейския път, добави полярният изследовател.
Проф. Пимпирев каза, че Антарктида го е спечелила от първия път със своята чистота, с любовта на хората, които са там, които си помагат и не могат един без друг. "Там няма пари, няма банки, няма магазини. Хората живеят много простичко, много душевно, живеят с чувства и именно този живот, който аз считам, че е по-добрият живот, мисля, че е животът на бъдещето", каза още той и подчерта, че в момента държавите, които управляват Антарктида, включително и България, инвестират стотици милиони долари всяка година.
Следва пълният текст на интервюто:
Какви истории, събития и факти събира книгата „Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия“?
- Това е животът на един полярен изследовател и то не целият живот, това, което съм преживял като учен, ученик, студент, моите експедиции не само в Антарктика, но и по други краища на света. Общо взето - един нерегулярен живот, който е само на път. Неслучайно казвам, че животът ми преминава по летища и пристанища. Доста пъстър житейски път. Книгата е с продължение, защото продължават полярните изследвания, в които аз участвам като ръководител на българските антарктически експедиции. През февруари заминавам отново за Антарктида, така че това е един път, изпълнен с много пречки, трудности, но и удовлетвореност от това, което съм постигнал за страната ни.
Как работихте с Иглика Трифонова по това издание?
- Много дълго. И Иглика Трифонова е полярен изследовател, има доста експедиции зад гърба си и ме гонеше непрекъснато да направим такава книга, но аз казах, че все пак не съм умрял, за да ми правят автобиографична книга. После видях, че е пълно по книжарниците и по рафтовете с автобиографии на кой ли не, на Христо Стоичков, на артисти, на писатели, на общественици, така че си казах - ето, нека да има една автобиография на един учен. Учените обикновено не са във фокуса на медиите, досега за учен не е имало, затова се съгласих, все пак да се разбере как може да мине животът на един учен и изследовател. Иглика Трифонова вземаше основно интервюта от мен, навсякъде, където сме заедно - и по самолети, и в полярната ни база, където сме пътували. Голяма част от страниците са написани от мен лично. Тя събираше интервюта и от хора, които са работили с мен. Книгата е съвместен труд, като двигателят да бъде написан беше Иглика Трифонова.
Как автобиографичното, биографичното и пътеписното начало съжителстват в книгата?
- Повече е автобиографичното. Пътеписи за Антарктида има много. Много от моите колеги, които са ходили там, са писали пътеписи. Те са и писатели, разбира се. Има един пътепис от Людмила Филипова, който написа, след като тя беше на Антарктида. Има пътепис на Боян Биолчев „Окото на Космоса", който е доста оригинален и е от много добрите книги, които са правени за Антарктида и за впечатленията от нея. Така че такива книги има, обикновено са доста тънички, леко се четат, но те са писани по един тертип - с тръгване от София, преминаване през Южна Америка, стигане на базата на Антарктида, животът на базата там и обратния път. „Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия“ проследява не едно пътешествие и пътуване до българската полярна база, а моя житейски път.
Към какви читатели е насочена книгата и може ли да бъде разбрана и оценена от непрофесионална публика без специализирани познания по геология и география?
- Разбира се, вътре няма нито един странен термин, който няма да бъде разбран от човек, който не се занимава с наука и научни изследвания. Книгата е предназначена за най-широк кръг читатели, даже на възраст от 15 години до дълбока пенсионна възраст.
Как ви спечели Антарктика и защо се връщате винаги към нея?
- Спечели ме още от първия път с нейната чистота, с любовта на хората, които са там, които си помагат и не могат един без друг. Там няма пари, няма банки, няма магазини. Хората живеят много простичко, много душевно, живеят с чувства, и именно този живот, който аз считам, че е по-добрият живот, мисля че е животът на бъдещето. Там няма войни, няма политически партии. Така че се живее много по-леко, въпреки че условията са много по-тежки и нямаш понякога елементарни условия за хигиена и уют, с които сме свикнали в нормалния свят, както го наричаме ние. За мен нормалният свят е оттатък пролива на Дрейк.
Къде стои България днес сред страните, изследващи Антарктида?
- Тя управлява една десета част от нашата планета, заедно с 28 държави. Като тук са най-богатите и развити държави от цял свят, като САЩ, Китай, Япония, Австралия, която богата държава се сетим, тя е вътре в този привилегирован клуб, който управлява този континент по един специфичен договор - Антарктическият договор, който няма аналог в световното право, той е уникален и управлява цял един континент, който е много богат на природни ресурси, на полезни изкопаеми. Той неминуемо ще се отплаща на тези, които са там. В момента държавите, които управляват континента, включително и България, хвърлят стотици милиони долари всяка година. Да вземем например Полша, която строи нова база за 20 милиона евро. Испания пусна тази година във вода на път за Антарктида нов ледоразбивач, който струва 70 милиона евро. Така че виждаме какви инвестиции влагат държавите в изучаването на този континент. Те не са глупави държави. Те са силни и велики, защото знаят как се харчат пари.
Кога ще тръгне следващата българска полярна експедиция към Антарктида?
- Експедицията тръгва още на 7 ноември, след броени дни. Нашият кораб "Св. св. Кирил и Методой" тръгва от пристанище Варна в посока към остров Ливингстън. Аз ще пътувам към Антарктида през февруари.
Както съобщихме, проф. Пимпирев ще гостува заедно с Иглика Трифонова в Шумен на 24 октомври за представяне на книгата „Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия“. В Народно читалище „Добри Войников – 1856“ проф. Пимпирев и Иглика Трифонова ще се срещнат с възпитаници на шуменски училища, а по-късно в Регионалната библиотека "Стилиян Чилингиров" ще се състои среща с шуменската общественост.
Книгата “Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия” беше представена във Франкфурт на най-големия книжен панаир в света, съобщиха от Българския антарктически институт.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Как Софийският университет привлича кандидат-студенти с Ден на отворените врати?
Софийският университет „Св. Климент Охридски“ организира традиционния Ден на отворените врати, който привлича все повече интерес от страна на кандидат-студентите. Събитието се провежда в сградата на Ректората и предлага на посетителите уникална ...
|
Избрано
Геновева Диманова разкрива повече от любовта на жената, отколкото думите могат да уловят
Геновева Диманова, продължава да вдъхновява читателите си с новия си поетичен сборник „Любов на Жена“. Тя споделя, че писането за нея не е самоцел, а се случва единствено когато е вдъхновена.
Диманова разказа, че творбите в новия сборник са ...
|
Конкурсът „Йорданка Вълчева“ отличава иновациите в библиотечното дело
|
Ако сте поропуснали
Азар Нафиси споделя надежда за младите жени в Иран, въпреки трудностите
В една от първоначалните си публични изяви през 2003 година, иранската авторка Азар Нафиси, изиграва важна роля в литературата на изгнанието, споделя своето мнение за разликата между политиката и великото изкуство. Докато политиката, по нейни думи, е ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |